Feed on
Posts
Comments

…да ви събудят в 7 сутринта от Глобул с SMS със следното съдържание: “информираме ви, че доближавате Вашия кредитен лимит. При надвишаването му бла-бла…”

Няма лошо в това да пращат напомняне. Ама ехоо – в 7 сутринта хората обикновено спАт. Следващия път може да е в 4 посред нощ, та и акъла да ми изкарат. Разбирам, че това е просто някаква си машина, която е програмирана да праща съобщения през определен времеви интервал. Но машините се програмират от хора. А малко грижа за клиента от страна на хората не би била никак излишна, нали?

Призьори!

Много съм щастлива! На фестивала “Тракийска броеница” в Пазарджик в събота спечелихме специалната награда на журито за “най-масово и чисто изпълнение”. Това ни е първата награда, при това дойде съвсем неочаквано, което прави радостта ни още по-голяма. :) Дано я последват още много такива!

Снимки и клипчета – в най-скоро време.

Update: Ето и малко снимков мат’рял: от хорАта в залата и тези извън нея; вторите изиграхме, докато чакахме да ни донесат манджа, случайни минувачи се спираха да зяпат, хората от околните маси се дивяха – но пък си заработихме обяда честно и почтено…с ей тия два крака :)
izlizame
igraem
Na_megdanq
Na_megdanq_2
Na_megdanq3

1. Розовият атрибут, подарък за Матануша. Тук тя се прави на изненадана, ние – също. Както отбелязва някой мъдър човек: какво ли щеше да е, ако не знаеше. :)

DSC_0119

2. Край реката до село Меден бук – слънцето прежуря, ние шляпаме боси по камъните и изобщо е настъпило пълно безвремие, нарушавано сегиз-тогиз от шумолене на листа и бълбукане на алкохолна течност в някое и друго пресъхнало гърло.

DSC_0197

фред

3. Разходка до Доленно, а после и Горенно Луковитo. Повечето къщи изглеждат ето така:

Луково

Долно Луково

а на връщане ни пресреща съмнителен тип с отвертка и нож в ръка, който упорито ни убеждава да си купим хашиш :) Разбирам защо са избрали да снимат “Мила от Марс” в едно от прилежащите села.

4. Разхождаме се до изоставена казарма, напомняща Бузлуджа по стенописи и мащаби на вътрешен разпад:

казарма

5. За финал: малко снимки от Мандрица (благодарности на любезния домакин), малко есенни щрихи и кадри от рутинните ни занимания. Кой каза после, че майните айлякували? Кой?

камбанария

мандрица

есен

DSC_0297

Кипи труд

Този път малко лично творчество oт времето, когато бяхме млади :)

Тръгвам. Уж е предишното –
закъсняло изпращане,
някой някъде в нищото,
вятър, мирис на щастие,
улици, по които
разпилявах до вчера
нещо като измислици –
да стоят ненамерени.

Пътят – възел. И дебне
утрото еднооко.
Връщане – забранено.
A билет – в две посоки.

Наскоро един приятел, който се върна от Полша, ми сподели следната любопитна информация: в Полша тоалетните се обозначават не със стандартните символи, разпространени по света, а с триъгълник и кръг. Проведохме следния диалог:

“Аа, че туй лесно бе: триъгълник – жени.”
“И аз така си помислих”
“Но не би?”
“Аха, добре че питах един колега”.

Кратка справка в Уикипедия доведе до следния резултат:

“Separation by sex is characteristic of public toilets, with writings or pictograms of a man or a woman are used to indicate where their respective toilets are. Warsaw, Poland is a rare exception where a triangle indicates male and a circle indicates female.”

А сега де? И то не изобщо Полша, а само Варшава. (Edit: след допитване до колега поляк се оказа, че си важи за Полша все пак :-) ) За мен продължаваше да стои отворен въпросът къде аджеба е логиката в цялата работа. Срещнах частичен отговор в коментарите на един друг блог:

“As to the origins of the Polish signs, well, uh, think of the male and female genitals and how they might be presented in a graphic form.”

Женските ги докарвам донякъде, но колкото и да напрягам въображението си, не мога да си представя мъжки гениталии във форма на триъгълник с обърнат нагоре връх. Suggestions anyone?

В същия блог се натъкнах на друг любопитен факт: в Литва тоалетните са обозначени само с триъгълници, единият с върха нагоре, другият – с върха надолу. Асоциацията е следната – този с широката основа обозначава рокля, другият – панталони. Как не се сетих по-рано!

За финал ви предлагам селекция от 96-те най-интересни обозначения за ♂ и ♀ из тоалетните по света. Особено вдъхновяващи са ми тези от арабския свят :)

Enjoy!

СИНЕВА

      Павел Матев

Ти отмина…
Сякаш сън,
сякаш сняг,
сякаш дъжд,
сякаш пролет
и есен,
и зима…

Твойта сянка над младата ръж
се изви като кърпичка синя.

Непрежалена тъжна шега
като яребица се заобажда.
И една ароматна тъга
почна лекичко
да те възражда.

Аз се спрях.
И затворих очи.
Вероятно да те преживея…
А душата виновно мълчи.
Само сянката мина през нея.

Само вятъра вейна едва.
Пиле някакво изписука…

Ах, каква,
ах, каква синева
сме забравили някога тука.


И още едно от графа любими:

ОТСЪСТВИЕ

      Миряна Башева

Може с мен да ти е тъжно.
Даже страшно.
Или просто
да е
пусто.
Мога не една и две горчиви
чаши
да ти слагам
сутрин
на
закуска.

Може в тишината или в
грамофона
нещо важно
да се
скъса;
и от други грижи, строги и
законни,
за поправка
вечно
да е
късно.

Затова ме няма.
Няма да ме има.
Или само
през
съня ти
тихо ще минава Някоя без име
-
както аз
сънувам
Непознатия.

Две в едно

Днешният ми пост е посветен на две радостни събития:

1. Пухенцето става на 13 – Честит рожден ден, миличко! Пожелавам ти да ти е широко около врата, леко на душата и винаги до теб да има хора, готови да проявят всеотдайност, разбиране и да те споменат във вечерните си молитви и когато животът е един от най-хубавите, и когато от малко по-трудните (и все пак да преобладава първото.) :)

А сега едно стихотворение, посвещава се на теб и на клуба на въздържателите:




Бъде вечно пиян – това е истината…
Ако не искаш да носиш ужасното бреме
на времето,
което те смазва –
Бъди вечно пиян.
Пиян от какво?
От вино, поезия или добродетел –
все едно.
И ако някога на стълбите на двореца
на зеления склон
или сред ужасната самота на твоята стая
се събудиш
и пиянството се е стопило,
попитай вятърът, вълната, птицата, звездата, часовника,
питай това, което лети или въздиша,
пее и се люлее, което говори,
попитай колко е часът
и вятърът, вълната, звездата, птицата, часовникът
ще ти отговори – Часът на пиянството.
Бъди вечно пиян – не роб на времето
от вино, поезия или добродетел – все едно.

Шарл Бодлер

2. Другата радостна вестъ дойде с Читателския дневник, и по-конкретно – обявена е линия! С други думи дневникът регистрира своя 100-тен участник днес. :) На победителя пожелаваме честито, а на дневника – да продължава с големия плюс, а именно: все интелигентни хора и високо ниво. Както се казва: и аз бях там, и аз се веселих, и по брадата ми тече…Ам чи така де!

Няма как да не драсна два реда за културния уикенд, който ни споходи.

Започнахме в петък с нощта на музеите и галериите от която не успяхме да видим почти нищо музейно благодарение на изсипалия се дъжд. До Античния така и не стигнах, в банята се логнахме по средата на някакви филми, обувната инсталация обаче не пропуснахме. Пловдив не съм го виждала толкова пълен никога. Културните мероприятия завършиха с бира в Петното, където ни забавляваше Пухи с ето този миск, и домашен купон в Стария град, където си имаше всичко необходимо за купон/арт събитие: градина, импровизиран бар, мултимедиа, handmade декор по стените и дърветата…Бяхме супер доволни, че артът и пиянстването най-неочаквано пресякоха траектории в този китен двор. :)

В събота беше осмото издание на Handmade Day, този път като че ли имаше повече хора от обикновено, асортиментът от ръчно изработени неща също се бе разширил. За незапознатите: HMD едно изключително приятно събитие в един оранжев двор, в което част от хората продават ръчно изработени неща, а друга част просто зяпат и/или пият бира – аз съм от вторите. Впечатлих се най-вече от тези хора заради идеята да демонстрират на живо как се рециклира хартия и да произведат изкуство от нея, включая лампи, картички и листове с хербаризирани цветя.

Кулминацията на културно-масовата дейност настъпи в неделя, когато бяхме поканени с ансамбъла в Стара Загора да играем хоро на мегданя, така де – на местния амфитеатър по случай празника на града. Празненствата започнаха с дефиле по Стъргалото, след което всяка от групите си изигра хорцата на амфитеатъра, последва безплатен обяд (все пак гладна мечка хоро не играе, а който казва, че безплатен обяд нема – лъже!), друснахме още няколко хорца на площада, привлякохме хора към каузата, и така, щастливи и изморени, се понесохме обратно към родните места.

Събитийният ни уикенд се увенча с подобаващ край в кръчмата в Бойково, а финалният щрих дойде с Always Look on the Bright Side of Life, с която ни черпи Ицето.

Анатема!

Настръхнах още първия път като го чух, настръхнах и като го гледах, на път съм да се зарибя безвъзвратно по тези хора. Пускам и текста, защото темата е важна.

Yes, I’m falling… how much longer till I hit the ground…

Life has betrayed me once again,
I accept some things will never change.
I’ve let your tiny minds magnify my agony,
and it’s left me with a chem’cal dependency for sanity.

Yes, I am falling… how much longer till I hit the ground?
I can’t tell you why I’m breaking down.
Do you wonder why I prefer to be alone?
Have I really lost control?

I’m coming to an end,
I’ve realised what I could have been.
I can’t sleep so I take a breath and hide behind my bravest mask,
I admit I’ve lost control.

Днес успях да се откажа от още една разпечатка на хартиен носител, именно – на БТК, по новому Виваком. Малко е user-unfriendly цялата процедура в сайта им (не направих тънката разликата между детайлизирана справка и месечна фактура, докато не се обадих на оператор, оказа се, че от първото съм се отказала отдавна :-) ). Като добавим това към отказа от хартиена разпечатка на Глобул, за който дори предоставиха 2% отстъпка от месечната сметка, и този на ПИБ за месечно извлечение по кредитна карта, мисля, че лека-полека вървим в правилната посока.

Сега остава някак да убедя Софийска вода и Топлофикация, че няма нужда да ме спамват с печатни фактури всеки месец, и наистина ще повярвям, че дори такива закостенели структури правят крачка напред, що се отнася до това да спасим някое и друго дърво.

P.S. След кратко чудене защо аджеба от БТК ми изпращат празен мейл, чрез който трябва да потвърдя регистрацията си, се сетих за този пост, от който научих, че при регистрация в сайта не се приемат e-mail адреси в abv или gmail. Без коментар.

« Newer Posts - Older Posts »

Блогът на Стрида Марида се задвижва от WordPress. Тема: Misty Look от Sadish Bala.
Материалите на този сайт са лицензирани под Creative Commons.