Feed on
Posts
Comments

Всичко започна с едно пътуване до Чипровци, за което никой от нас не знаеше как ще продължи. :) Имахме на разположение единствено крайна точка и три почивни дни. Озовахме се, обаче, на красиво и неизследвано място, където срещнахме безкрайно услужливи хора и безкрайно непопулярни маршрути из планината…

Първият от тях всъщност не беше толкова непопулярен – Чипровският водопад. Оказахме се късметлии – съдържателят на една от къщите за гости в града ни снабди с подробна ръчно начертана карта, инак бая лутане щеше да падне – табели няма почти никъде, а има няколко разклона по пътя, по които вероятността да кривнеш в грешна посока е голяма. След около час и нещо вървене, по-голяма част от което през прохладна, вече есенна гора, стигнахме до водопада. Наистина, няма много видимост, както ни бяха предупредили, но разходката беше повече от приятна, а мястото – изумително чисто (типичните маркери на “туристическо” присъствие като фасове, салфетки и найлонови торбички почти тотално отсъстваха от пейзажа). А на връщане се сляхме с тълпата, която отбелязваше празника на Чипровци на една поляна с кебапчета и бира, видяхме изложбата от килими, сдобихме се със сладко от къпини и с Ники съвсем импровизирано решихме да продължим към хижа Копрен, за която ни казаха едни местни хора предишната вечер. Оттук започна интересната част от пътешествието. :)

Запасихме се с малко провизии (домати и сирене, хляб не намерихме нито в Чипровци, нито в съседните села – не тръгвайте без хляб и хавлия из тази част на България, ако планирате поход в извъннаселено място, за хляба стана вече ясно, за хавлията – питайте Дъглас Адамс, при все че на нас не ни се наложи да ползваме, но знае ли човек…) Та стигнахме някакво място, което поразително приличаше на хижа и от което дънеше най-силната тупалка евър, придружена с миризма на кебапчета…светнаха ни, че това не било хижата, ами “профилакториум” – не знам какво профилактираха тези хора, може би лимита на собствените си тъпанчета…нямаше места. Места нямаше и във въпросната хижа, към която се бяхме запътили, но там, в добавка, нямаше и храна, дори кепабчета. Хижарят, обаче, излезе свестен човек. Предложи ни ключа от собствената си вила, намери ни хляб и благодарение на него изкарах най-хубавата и романтична вечер някога в планината. Сами, на брега на реката, над нас – звездите, пред нас – планината. :) Да запалиш огън след дъжд, обаче, се оказа истинско предизвикателство, дори и да си спал с циганка – намерихме единствено мокри съчки, които вдигаха главно пушилка, все пак имахме нещо като огън за около час (добре че беше с цел атмосфера, а не истинско оцеляване). Легнахме си под звуците на щурци и ромон на вода.

Никога не съм си представяла, че хляб със сладко от къпини може да бъде (почти) животоспасяваща и толкова вкусна закуска горе в планината. Изметохме стаята и тръгнахме на експедиция към въпросните водопади. Отново прохлада, мирис на пръст и дървета, на места повалени от буря и неразчистени от пътеката – ей на това му викам паркур в планински условия. :) Беше зелено, приказно и диво. Скоро се появиха и водичките, при което скоростта ни на придвижване изведнъж падна на около 5 водопада/час. Снимахме като невидели. Намерихме си и кученце за компания, а когато стигнахме най-високия водопад от каскадата, видяхме още двама туристи – единствените живи същества (като не броим кучето), които срещнахме в планината за целия ден. Жив късмет, че ги срещнахме! От тях разбрахме, че можем да продължим нагоре по пътеката, която прави кръг, и да се върнем по друг маршрут, където обаче маркировката се губи отвреме-навреме. Тръгнахме бодро нагоре, подсякохме връх, после излязохме за малко из гората и пътеката се изгуби. И така – на няколко пъти се лутахме из разни полянки и добре че младежите се оказваха винаги някъде наоколо и ни служеха като компас – без тях сигурно щяхме да се върнем по тъмно. Последния път, когато загубихме пътеката, за компас ни послужи и оглушителната тупалка – поне имахме идея за правилната посока. :) Слязохме поживо-поздраво, доволни, че съвсем неподозирано, дори за самите нас, сме открили още едно чудесно място, още по-чудесно от факта, че не бродят хора (по-чиста пътека не бяхме виждали дори в резерват), и с идеята пак да се върнем някой ден, за да качим върха, по който минава сръбската граница, да избягаме в Сърбия или просто да си спретнем пикник край реката…

Чипровци

Гората

Преди Копренския водопад

5 Responses to “Уикендът на водопадите”

  1. SoupDragon says:

    ехаааа! и то по два параграфа:
    1) браво, че най-накрая намери вдъхновение, за да напишеш нещо тук (много те бива да разказваш, не знам дали знаеш. кога ще напишеш книга?)
    2) завижд, завижд за чудния преход.

    браво, бебинца! продължавайте да си миткате в същия дух.
    цунки!

  2. тан says:

    оле, стриде, заслужаваше си чакането… супер история……мммммммм:)

  3. Стрида says:

    Хора, радвам се, че ви е харесал пътеписът. :) Дай боже миткания да има, ще пиша още…установих, че това е един от хубавите начин да съхраниш преживяното (като мисъл и възприятие) и света (като воля и представя) възможно най-дълго време.

  4. Дина says:

    Стрине, аз чак сега виждам пътеписа, щото се бях отказала да чакам да пишеш в блога пак, ама чакането си струваше.
    Както и супеният дракон е отбелязал, отръки тииде да пишеш такива пътеписи, а и не само такива.

  5. Елица says:

    Марина, и аз като колегите минах профилактично и дори се вгледах нов ли е постът, не е ли….и го прочетох. Радвам се за чудното ви пътешествие и все се замислям за красотата на абсолютната непланираност, за дивия късмет на авантюристите и на романтиката в малките неща.
    трите любими момента са ми
    1. карта-упътница тип homa-made 1 брой
    2. романтична вечеря с голям апетит, много любов и лимитирана серия провизии, но с хубава “музика” и гледка
    3. новоизобретената скорост водопад в част…Ицо и той се движи по нея в близост до водни ресурси

Leave a Reply

Блогът на Стрида Марида се задвижва от WordPress. Тема: Misty Look от Sadish Bala.
Материалите на този сайт са лицензирани под Creative Commons.