Feed on
Posts
Comments

И дано новата година ни поднесе всички хубави неща, които старата не ни е донесла. :)

И тъй като по стар обичай новата година е време за равносметки (и новогодишни решения), ще се опитам да резюмирам накратко. Мога да кажа, че колкото и противоречива в известен брой отношения, за мен тази година мина под знака на концертите и музикалните откривателства. Започнахме с Хиподил, Ревю, Контрол и Патриция Каас през май, продължихме с моренце, бира, потни мацки и Dream Theаter в Каварна, последвани от FNM на Спирит ъв Бъргъс (един от най-хубавите концерти, на които съм била, Патън е извънземен). През ноември на кака Милена й дойде времето да отпразнува четвърт век на сцена (чудех се как ще издържа 5 часа, а хич не усетих как минаха, сега се готвим за 2 века), а броени дни по-късно Културния шок се вяснаха по тукашните географски ширини за трети път. Годината завърши с “бутиковия концерт” на Danny Cavanagh от Анатема и Anneke van Giersbergen (ex-Gathering) – достоен завършек на всяка уважаваща себе си година.

Имаше и два несъстояли се концерта (все пак номинирахме 2009-та за година на неосъществените планове) – Депеш и Paradise Lost. Ха, а сега се оказа, че последните ще ни онодят през февруари, което може би идва да вдъхне надежда, че 2010 ще е година на случващите се неща. Дай боже!

Интерес буди фактът, че от всички гореспоменати изпълнители бях запозната в дълбочина с творчеството единствено на Милена (още от времето, в което бях в 5-ти клас, а тя беше дива пънкарка с булонка, концертът й в Добрич беше първият, на който съм присъствала, та имам сантименти), Ревю, Каас и отчасти Хиподил. Е, и Депеш, разбира се. Всички останали бяха сред откритията ми за 2009 и съм ужасно щастлива, че срещата ми с творчеството им наживо ме накара да задълбая в гореспоменатото такова, запокитвайки музикалните ми увлечения и плейлиста в уинамп в нови и неизследвани посоки…

Изминалата година бе още белязана от множество набези из китната ни родина, като най-запомнящото се беше едноседмичното ни скиталчество из великата рилска пустиня, една вълшебно-безгрижна седмица на Карадере и усещането (за първи път от много години насам), че съм заобиколена почти изцяло от добри хора, без задни мисли, предубеждения, желание да интриганстват или причинят умишлено зло. Знам, че предишни години в много ситуации ми се е налагало да се справям именно с такива хора. Може би е било необходимо изпитание. Въпреки целия реализъм, наложил ни се с годините, ми се иска да вярвам в доброто начало у хората и в способността им да творят добро…както и в това, че светът е пълен (на места дори фрашкан) с такива хора, които си седят кротко някъде там и чакат да ги откриеш…

Това е моето новогодишно пожелание.

One Response to “За много години!”

  1. Дина says:

    Стрине, ай за много години!
    Пожелавам ти догодина по това време ретроспекцията ти за изминалата да е още по-вълнуваща и пълна с интересности!

Leave a Reply

Блогът на Стрида Марида се задвижва от WordPress. Тема: Misty Look от Sadish Bala.
Материалите на този сайт са лицензирани под Creative Commons.